Цари мали град
Цари Мали град е късноантична римска крепост и укрепено селище в Югозападна България, Софийска област, Община Самоков. Разположена е на хълма Св. Спас в планината Верила, над село Белчин. Културно-историческият комплекс „Цари Мали град“ е открит официално на 18 юли 2013 година. Той включва късноантична крепост, църковен ансамбъл и зони за отдих и спорт на хълма Св. Спас. Консервирани и реставрирани са южната, северната и източната крепостна стена. Реконструирани са кула №5 (на южната стена), и двете кули на северната стена, фланкиращи портата. Църковният ансамбъл е консервиран и реставриран, като църквата от XV век е реконструирана. В реконструираните до покрив две кули на северната стена са поместени музейните експозиции – „Праистория“, „Бит и поминък през късната античност“, „Керамика“, „Нумизматика“ и „Военен живот“. До обекта са изградени две туристически пътеки, които тръгват от село Белчин, както и релсово пасажерно транспорно съоръжение с въжено задвижване.
Средновековна църква „св. Петка“
Църквата „Св. Петка” е една от светините за с. Белчин и цялото самоковско краище. Обявена е за паметник на художествената култура – І степен. Църквата е типична за средновековната архитектура- еднокорабна, засводена, с допълнително пристроен нартекс. В този си вид е построена през ХVІ в, като стъпва върху основите на по-ранен храм, датиран по археологически данни през второто българско царство- около ХІІІ- ХІV в. Първата църква е опожарена при османското нашествие в последната четвърт на ХІV в.
Исторически музей гр. Самоков
Историческият музей е още едно доказателство за високата интелигентност на самоковските граждани, за чувството им за историческа памет и висока обществена ангажираност. В началото на тридесетте години известните самоковски художници Наум Хаджимладенов и Васил Захариев дават идеята за музейна сбирка, която да се помещава в народното читалище. Осъществяването на идеята става през лятото на 1931 година с дейното участие на още двама известни майстори на четката – Христо Йончев – Крискарец и Павел Францалийски. Днес музеят притежава около 30 000 експоната.
Действащ модел „Самоково“
През 2015г. се направи възстановка на действащ модел на металургично съоръжение за преработка на първично добито в пещите желязо, наричан още „Самоково“ или „Мадан“, използван от 14- 15 век до началото на 20 век. Град Самоков е възникнал постепенно край някогашните самокови, които са дали и името на града. Самоковски район е един от прочутите райони на средновековната железодобивна индустрия в България и Балканския полуостров. В Самоковско имало отлични условия за железодобивна индустрия: желязна руда, изобилни води, обширни гори за въглища и дърва, добри специалисти майстори, безплатна работна ръка и пазари.
Сарафска къща в гр. Самоков
Историята и името на Сарафската къща са свързани с еврейската фамилия Арие, чийто родоначалник, роден във Виена, се заселил през 1793г в Самоков. Богатството и разкошът на тази предприемчива фамилия се отразили в техните къщи и в строежа на Синагогата във време, когато по нашите земи няма значителни обществени сгради и външният блясък на дома е все още нещо ново. От цялото великолепие в оригинален вид са дърворезбените тавани и отчасти декоративната украса в салона. Обзавеждането е събирано за целите на реставрираната къща, паметник на културата.
Байракли джамия
Байракли джамия или Йокуша джамия е мюсюлмански храм в българския град Самоков. Джамията e паметник на културата с национално значение. Джамията е строена в средата на 19 век, вероятно от български майстори. Джамията има голямо молитвено помещение с размери 14 на 14,8 метра. Четири свободни колони в центъра държат паянтов барабан, увенчан с дървен купол. Предмолитвеното помещение е паянтово аркадно преддверие с втори етаж за затвореното женското отделение. Минарето е със спираловидна тухлена украса. Джамията отвън и отвътре е богато изписана с орнаменти от зографи от Самоковската школа. Храмът е реставриран от 1960 до 1966 година под ръководството на архитект Никола Мушанов и на художника Георги Белстойнев и оттогава е музей.
Църква „усп. Пресв. Богородица“ гр. Самоков
През 1793 година в Самоков била осветена църква с името "Успение на св. Богородица", наречена още Митрополитска. Църквата е издигната на мястото на по-малка църква от XVIIв със средствата на родолюбиви самоковци. Наполовина скрита в земята, тя била оградена още и с пръстен от висок каменен дувар. През 1805г започнало преизграждане на църквата с цел превръщането ѝ от едно- в трикорабна, по-висока и по-просторна. Четвърт век били нужни на строителите да завършат новия храм. Новият молитвен салон е с яки каменни стени. Два реда колони го разделят на три кораба, средният от които е по-широк от страничните. Гевгирени решетки и дъсчени стени затварят от запад параклис и стълбище за емпорията. От изток е прибавена олтарна апсида, която излиза извън правоъгълния молитвен салон. Църквата се завършва от открит притвор, чието писано чело се носи от стройни колони с резбовани главулеци.
Дворец „Царска Бистрица“ к.к. Боровец
“Царска Бистрица” е бивш дворец на владетелите от Третото българско царство. Намира се над курорта Боровец в Рила. Построен е между 1898 и 1914 г. Изпълнявал е функциите на ловна хижа за царете Фердинанд I и Борис III. Архитектурният облик е повлиян от традиционния български възрожденски стил, но заедно с това в него личат и европейски архитектурни влияния. Царска Бистрица е важна част от историята на последната българска царска династия. Паркът около двореца е изключително красив и подреден. Много редки дървесни видове има събрани тук – цар Фердинанд е имал хоби да носи млади дръвчета от редки видове от местата по света, които е посещавал. През имението тече река Бистрица, която е опитомена и терасирана, а малкото мостче и алеите около нея предразполагат за романтични разходки. Работно време: от четвъртък до неделя - от 9.00 до 17.00ч.
Рилски манастир
Рилският манастир е български ставропигиален манастир, един от най-значимите културни паметници в България, символ на страната, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО. Разположен е в Югозападна България, област Кюстендил, община Рила. Основан е през Х век от св. Йоан Рилски Чудотворец в горното течение на Рилска река. Това е най-големият манастир в България – 5 етажа, като видими са 4 от тях. Манастирът „Свети Йоан Рилски“ е построен на мястото на стара постница през 927 – 941 г. от св. Йоан Рилски Чудотворец в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. На върха на кулата се намира параклисът „Свето Преображение“ с ценни фрески от 30-те години на 14 век.
Гейзерът в гр. Сапарева баня
Гейзерът в Сапарева баня със своите 103 градуса е един от най-горещите в света. Единствен в континентална Европа, той е най-буйният от гейзерите в света – пулсира през 5-6 сек. и е най-достъпният. Открит е през 1957 година при сондаж. Дебитът му е 18 л/сек., височината на водния стълб е 18 метра и извира от дълбочина 75м. През летните вечери се включват множество цветни светлини, което го прави забележителна гледка.